"Синдром на емоционалната недостатъчност" събира в себе си "Имаго" и "Параноя" – две прози, които отразяват вътрешната борба на едно изгубено поколение в посткомунистическа България, изправено пред реалностите на новото хилядолетие. В свят, където младите хора се лутат между наследените идеали и суровата действителност на прехода, книгата обрисува драмата на идентичността, любовта и свободата.

"Имаго" въвежда читателя в Студентски град – сцена на лични и социални сблъсъци, които поставят под въпрос възможността за автентичност и смисъл в условията на разпад. "Параноя" надгражда тези теми, задълбочавайки се в тъмните кътчета на човешката психика и екзистенциалния страх. Чрез философски размисли и сурова социална критика, героите търсят смисъл и самоличност, докато са принудени да се изправят пред парадоксите на съществуването и бездната вътре в тях.

"Синдром на емоционалната недостатъчност" не търси да утешава, а по-скоро да предизвиква читателя да се замисли над неизречените въпроси, оставяйки го с интелектуално и емоционално преживяване, което продължава след последната страница.